Започнах да пиша един дълъг текст, в който разказвам за възмущението и потреса си при сблъсъка ми с две лечебни заведения. „Излишно!”  - казах си в един момент. Кратко и ясно ще напиша какво видях. Знам, че не мога да променя нищо; знам, че не мога да върна времето назад, но искам повече хора да знаят за абсурдите, които ни заобикалят. За държавата ни, която като че ли все по-малко се грижи за народа си.

     Болницата в град Своге. Нямам си идея колко специалисти работят там, колко си разбират от работата. Не е нормално, обаче да има стаи, в които чаршафите са в ужасно състояние  - на петна и с дупки. Не е нормално да ми отговорят  - Имаме една санитарка, няма как да се справя с всичко.

     Не е нормално, при положение, че пред болницата има 3 линейки да има само един екип. Не ми го събира акъла, че за цяла община има един екип на бърза помощ.  За информация – община Своге е най-голямата по площ община в България.  За жалост се наложи да ги потърся, наложи се да закарат баба ми за София. Докторът каза, че в този случай не остава линейка на разположение за други сигнали за около 3 часа, докато отиде и се върне от София. Питам. Какво става, ако се получи друг сигнал? Как ще окажат помощ на друг човек в нужда? Какво става, ако се окаже, че има два случая, при които се налага транспортиране до София? Кой ще реши на кого да се помогне? Кой решава чий живот е по-скъп? Кой има това право?

     Клиника по нервни болести в Окръжна болница. Никакво отношение от страна на лекарите, когато се налага да дават информация за пациентите, не спазване на времето, в което трябва да го правят. В четири различни дни, четири различни лекари дават различна информация, която по никакъв начин не ти дава яснота за близкият ти човек, когото си оставил там и за когото се притесняваш. Само една докторка прояви човечност, търпение и разбиране за съжаление, обаче, когато трябваше да поднесе съболезнованията си.

       В четвъртък казаха, че ще изпишат баба ми на следващия ден. Отидох. Чаках около час и питах три служителки – вече не знам лекарки ли, санитарки ли, сестри ли готова ли е за изписване, за да ми се каже – А, тя няма да бъде изписана, има температура. Нали при постъпване се дава номер на близък, никой ли не можа да се обади и да каже. Както и да е. Бяха вкарали баба ми в интензивно – за температура?! Сигурно някой е донесъл вирус отвън – ми се казва.  Едни казаха може да ви пуснем  да я видите в интензивното, едни казваха не може. Пускаха хора, чийто близки са много зле да надникнат и да видят близкия си. Защо никой не ми каза, че баба е толкова зле? Защо никой не говори в прав текст? …

     Изуми ме и следното – на вратата имаше надпис, че информация за пациенти се дава ежедневно от 13 до 14 часа. В един съботен ден една, може би сестра отвори вратата и каза – „Събота и неделя информация не се дава”. Последва лека разправия с друга лекарка и една жена, която чакаше за информация на свой близък. В крайна сметка отивайки на другият ден за свиждане /неделя/  забелязах, че са изтрили ЕЖЕДНЕВНО. Колко е трудно, колко време отнема да излезеш на вратата и да кажеш с две думи на чакащите какво е състоянието на близките им? Никой не е отишъл там за хубаво, никой не иска да е там. Нали докторите са добрите хора, които помагат или вече не?

     В крайна сметка баба почина на 23.08.2015 год. през нощта в болницата, след 8- дневен престой. Не можах да я видя, имаше свиждане в четвъртък, но нямах възможност да отида – мой проблем, мой пропуск . В другите дни бях там – пред онази ужасна врата, зад която толкова хора се борят ежедневно за живота си. Никой не ми каза, че тя е била толкова зле и всеки час може да й е последен и да ми позволят да надникна и да я видя зле, но още жива, на някои хора им позволиха, както споменах по-горе.

     Баба беше свита и срамежлива жена, може би не би искала да се ровя и да дълбая. Но искам да има справедливост в тая държава. Може би не съм права, може би греша, може да съм заслепена от мъката и тъгата си, не знам. Но това е моята гледна точка и не смятам, че това, което видях е нормално. 
    

Но не мислите ли, че за това което сте написали може да има съвсем обикновени причини? 1. Линейките може да са 3, всяка от които на двойна езда от двама шофьори. Те са на въртящ график и на работа е само единият от тях /вероятно има 1 реанимационен и 1 фелдшерски екип за резерв/ Ако се наложи, може да се извика екип от съседен център. 2. Събота и неделя има само дежурни лекари /все пак и на тях им се полагат почивни дни. А дежурен минава само визитация НАВСЯКЪДЕ и няма време, а и не е лекуващ лекар, за да Ви даде изчерпателна информация. Ако го изнудите, затова приказват противоречиво/ И той не е написал "ежедневно" естествено. И накрая защо не инициирате саздаването на Закон за правата и ЗАДЪЛЖЕНИЯТА на пациентите? Ама е по - лесно да се критикарства, май. Идете да видите "сп/м/ешната помощ в Испания - такава няма и за това са здрави от естествения подбор. А унас е такава, че всеки спекулира с нея. Я вижте как в Австралия, ако е лъжливо повикването как се бъркат да плащат за линейка, полицейска кола и пожарна /300 австр. долара общо/ За това и не злоупотребяват с безплатното като у нас. А неосигурен който няма пари да си плати, е по - лесно да запише визита като симулира тяжест, нали. Ето това е сбъркано, за това и здравната каса все не й стигат парите, а не че хората се лекували в чужбина и им плащали. Плащат им колкото тук и те си доплащат. А да не говорим, че се осигуряват задължително и там. Истината е че ВСИЧКО, което не може да се открадне, се налива в силовите структури и за лечение има все по - малко. Виновни са алчните олигарси и банкери, които водят война за джоба Ви, а не нехуманни лекари и министри.